Абу Абдулох Рудаки-основател на класическата таджикска поезия, живял в края на IX-началото на X век по времето на династията на Саманидите. Той пише известните си оди и стихове на дари, класически персийски език. Талантлив певец и музикант Рудаки бил поканен Насром II ибн Ахмадом сомони (914-943) в Бухару, където той прекарва голяма част от живота си до 937 г., когато е загубил своето покровителство. Освен собствените си поетични творби, Рудаки също има важен принос към литературата, превеждайки Индийския цикъл от дидактични разкази "Калила и Дим-на" от арабски на дари. Той прекарва последните си дни в бедност и умира през 941 г.в Пенджруд – родното си село. Много за живота на поета остава неизвестен, но въпреки това по време на разкопките и е установено, че Рудаки е починал е сляп.През 1958 г.на мястото на погребението на поета е издигнат мавзолей, който може да се види при посещение на село Пенджруд близо до Пенджикент. Паметникът на Рудака украсява столицата на страната-Душанбе и се намира в непосредствена близост до сградата на Аграрния университет в Таджик.
